Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. "Думите ми" са за теб, за нас и мен. Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва "Връзки с обществеността", "Старобългаристика" и "Българска филология", избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото. Дебютната ѝ стихосбирка е сбъдването на мечтата ѝ да издаде стиховете. "Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ ... |
|
|
"Тя докладва за живота като военен кореспондент. Като безпристрастен журналист. В репортажите от фронта на живота описва и своите собствени рани. Чета и интересът ми расте. Докъде ще стигне тази книга? Времето и събитията, очевидно, надхвърлят реалността на конкретния живот, но зад всяка дума подозираме нещо преживяно или сканирано от света такъв, какъвто е. Случайни или съдбоносни връзки. Увлечение или любов - как да отгатнеш? Съпружество - между пълното доверие и неизбежната вътрешна самота. И най-сетне - детето. Книгата е инкубатор на един живот, проследен под микроскоп. В тази литературна генетика има какво да ... |
|
|
19-годишната Деяна е умна, красива и ученолюбива студентка по фармация - гордост за своите родители. Но зад кротката фасада бушува истински вулкан: когато не заляга над уроците, романтичната девойка е запалена почитателка на поп групата БТС, готова на всичко, за да получи безценния автограф на фронтмена Вили, а защо не и нещо по-сериозно. Дали обаче "всичко" е достатъчно? И дали тъмнокосият идол от сцената и плакатите наистина заслужава любовта на момиче като Деяна? С новелата "Недосегаема звезда" писателката Анна Кабанова ни потапя в емоционалния свят на съвременните тийнейджъри, търсещи своята ... |
|
|
Стихове. ... "Борислав (Бори Слав) е дошъл с името си - бори се за слава, но и не особено трудно му се отдава, защото борба без талант, не би била успешна! А той има безспорен такъв! Той е един от най-шарените хора, които познавам. Нестандартен, провокативен, размислящ, с огромни емоционални амплитуди, но най-важното е, че умее да им даде брилянтен словесен израз. Сродна душа, която няма мира в търсенето на доброто, любовта и истината! Но по-странното е, че мъдростта му не съответства на младостта! Затова си струва да бъде прочетен и преживян! А като четете, вероятно ще си дадете сметка, че стиховете му са облекли в ... |
|
|
Ана Суичмезова е българска поетеса и музикант. Родена е в София през 1990 г. Завършва бакалавърска специалност "Антична история" в King's College London, а няколко години по-късно получава и магистърска степен по специалност "Класически цивилизации" в Birkbeck, University of London. Печели Първа награда за рисунка в Третия национален конкурс "Децата и светът", организиран от Фондация "Етнопалитра" със съдействието на Министерство на културата и Организация на евреите в България "Шалом". Участва в третото издание на поетичния конкурс "SMS-поезия", организиран ... |
|
|
Обградени сме от толкова много вещи и хора, но те имат ли наистина значение, ако не сме обгърнати от любов? Любовта във всичките ѝ измерения - към баща, дъщеря, майка, син, половинка в живота и т.н. Симеон Илиев в книгата си "Шегата настрана" ще разстели една улица към тази така желана дестинация. По нея героите на пиесите му ще извървят неравния път, докато нарочно падат в дупките на лудостта, изгубват се между блоковите пространства, предрешават се като просяци и поглеждат нагоре към звездите, за да попитат съдбата какво им е подготвила. Но ще стигнат ли до любовта и щастието, ще намерят ли адреса, ... |
|
|
Думата "електро" има много значения. Импулс на мисълта, захранваща идея. Тръпка, плъзнала навсякъде по кожата. Заряд от допир, спомен или гледка. Тласък на сърцето, почувствало най-после нещо. Нощните светлини на любимия град. Звукът от трамвайните релси. Електрическите стълбове в полето... Дебютна книга, писана бавно, изживявана дълго и продължително отлагана, "Електро" обединява тези усещания в крехък баланс между експресивност и лиризъм. Основното предизвикателство при създаването на стихосбирката се оказва подборът на произведения от творчество, обхващащо две десетилетия. В крайна сметка, след ... |
|
|
В "Отсъствия" няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което "смъртта е да не умреш от любов". Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, "ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази ... |
|
|
Сборник с фрагменти и разкази, пропити със силни човешки съдби, разклатени от отчуждението на емиграцията, носталгията по дома и прехода на времето. Валентин Митев е събрал спомени и мъдрост с проницателния поглед на умел писател, който ни напомня, че един другиго е всичко, което имаме. Разкази, сътворени с тиха усмивка на човеколюбие и притаена надежда. Единствената тревога, която се прокрадва като чужденец по граничните линии, е тази на наследството, за паметта. Място за страхове обаче не може да има, когато пишеш истината, както прави настоящата книга. "Поличба" е късен дебют за Валентин Митев, но черпи ... |
|
|
Един политически протест в центъра на Париж и един научен проект, започнал в Чили, разчитащ на авангардна американска технология и финансиран от могъщи японски корпорации, кръстосват съдбите на млад, талантлив хирург, красивата му съпруга, директора на елитна френска болница, тайнствена аристократка, инспектор от полицията, софтуерен инженер със склонност към хазарта и кисел латиноамериканец. Дали заплетената история е плод на съвпадение, или някой умело дърпа конците? И каква е неговата цел? С дебютния си технотрилър "Чуждо тяло", Патрик Рос поставя актуални въпроси за границите на човешкото, навлизането на ... |
|
|
Градът издиша кълба дим, черното море облизва бреговете му. Тълпи от механични хора се блъскат по лабиринт от прашни улици и булеварди, а тежки заводски грамади им напомнят колко малки са всъщност. Общество, износено от модерния прагматизъм, където чувствата са дефект, а телата - кухи органични машини. Скрити в своя измислена градина от изкуствени цветя и треви, двама опитват да си спомнят какво е да бъдеш човек. Скрепени един за друг танцуват по спирала от любовни вибрации и скърцащи дисторции, чиято най-ниска точка е напът да ги промени завинаги. Сърдечна малфункция, която ще доведе до мрачен край или ново начало. ... |
|
|
"В ранната утрин на 1 април 2034 г. в град Е. са се струпали репортери от всички национални вестници, радиа и дори две телевизии. Докато пресича центъра под навъсените облаци и влажния вятър, които с нищо не подсказват, че пролетта идва, помощник-ветеринарят Евлоги Гюлов се опитва да си спомни кога за последно градът е влизал в новините. Много, много отдавна. Но предната вечер се е случило нещо съвсем необичайно. И злокобно. Изчезнала е млада жена, при това - проститутка. Започнал с хлад и облаци, този 1 април постепенно ще разкрие, че зад привидно спокойната повърхност в малко градче в Югоизточна България клокочат ... |
